Буря

Ти каза, че съм сладка-но не съм.
Ти каза, че съм мила-но сгреши.
Ти виждаш ангел-стихия виждам аз.
Ослушай се, зад лицето нежно погледни.
Косите-рече-разтопено, меко злато,
но отрече бурний вятър в тях.
От устни сладки ти отпи,
но отрова в тях така и не откри.
А очите? Помниш ли ги тях?
Ти каза-слънцето в тях блести.
Тогава и разсмях се аз,
слънце?! Я пак ги погледни!
Буреносни облаци не виждаш ли?
И погледът гърми-не забелязваш ли?
Аз зная-обичта от теб струи,
но за сълзите мои-дъжд-сляп си ти!
И докато щастлив си ти,
в душата моя-бурята трещти!

Предстоят изпити:(

И така, в неделя съм на изпит, на който съм почти сигурна, че нищо няма да направя(защо не учих). Добре, че е само предварителен. А така ми се иска вече да съм свободна, далече от вкъщи, да сбъдвам една по една мечтите си... Но това за сега е абсолютно невъзможно. Ще видим как ще се развият нещата и се надявам, че ще са в моя полза. Ето нещата, които ми се искат в момента:
- тишина, спокойствие и душевен мир
- билет за някоя друга държава(по възможност за Индия)
- искам да е лято, да съм на море, а после и на планина
- искам да дойде октомври и да са ме приели в Търново
- добър психиатър, защото след тези месеци, които ми предстоят,ще бъда със срината психика
- повече време с един определен човек
Извод:Много съм скромничка в исканията си :р

Моят път през пустинята

Вървя.Горещо е и усещам как обувките ми се пълнят с пясък.Вървя в тази пустиня откакто се родих и ще вървя в нея до смъртта си, но няма да я пребродя, защото тази пустиня се казва Вечност, а моят път-Живот.
В началото всичко ми изглежда лесно. Чувствам се лека, бърза и щастлива. Не съм сама. Имам си приятел-вятърът. Той често ми разказва за хората, пребродили пустинята преди мен. Някои от историите му са за смели мъже и жени, борещи се за свободата(Левски, Ботев, Че Гевара), други бяха за пътешественици(Христофор Колумб, Васко да Гама). Слушах за хора, проповядващи любов и вяра(Христос, Буда, Мохамед), доброта и надежда(Ганди, Майка Тереза). Сега съм малка и тези неща са далече от мен, но по своя път ще ги открия, ще ги разбера и дори ще ги преживея.
Вчера намерих оазис в пустинята. Вятърът каза, че трябва да остана там цели дванадесет години, за да мога после да продължа пътя си. Там имаше много дървета. Опитах от ароматните плодове на литературата(Вазов, Шекспир, Сервантес, Пушкин), на историята(Аспарух, Раковски, Наполеон, Хитлер), на биологията(Дарвин),на математиката(Архимед, Питагор)… Това беше моята среща с познанието, благодарение на което пораснах.
Продължавам по своя път. Често ми е трудно, понякога губя вяра, затъвайки в пясъка, но вятърът винаги ме окуражава. След време се уча да избягвам опасните места и точно, когато пътят ми става по-лесен, се случва нещо странно. Срещам друг човек, решил да прекосява пустинята. Влюбваме се и пътищата ни се сливат. Да вървим заедно се оказва много по-приятно. Чувствам се щастлива, защитена, но най-хубавото е, че вече не съм сама. често ни застигат бури или ни преследват дивите, първични животни-страх, ревност, гняв, болка и тъга. Но ние винаги се справяме.
Един ден моят приятел сяда на пясъка и казва, че трябва да продължа сама. Въпреки че бяха минали десетилетия от първата ни среща и аз бях пораснала, започвам да плача и да го моля да продължи. Той се опитва да ме успокои. Неговият път свършва тук, но ми обещава, че някога може би отново ще сме заедно. Не искам да тръгвам без него, но знам, че не мога да остана.
Продължавам сама през пустинята. Накрая се уморявам, лягам под лъчите на слънцето и заспивам завинаги. Тогава вятърът, който е моят наставник, вътрешен глас и съвест, утихва. След време изчезват моите следи, а аз самата ставам част от пясъка.
Пътищата на хората са различни, но си приличат по едно нещо-свършват. в един момент всеки стига до своя край и става част от песъчинките на Вечността. А аз едва сега излизам от своя оазис.

Стихче, написано в час по английски

Разтопени, слънчеви лъчи,
на капки по стени се стичат.
Но не!
Стените – твоите очи
и студ от тях наднича.
И лъчите-моите сълзи,
що твойта тъмнина привлича.
Дали ще мракът светлината претопи
или обратното ще стане-ти кажи!
Защото ти държиш в ръка,
ключа към твоя мрак и мойта светлина.

Тъгата

Тъгата е едно от чувствата, които познавам най-добре. Толкова добре, че вече се чудя дали съществуват други чувства и какво беше усещането от техния допир. И дори когато ми кажат да се усмихна, усмивката ми все по-често става горчива. Не разбирам защо е така! И това ме обърква. Би трябвало да не съм в 90% от времето си в такова настроение. Знам че край мен има много хубави неща, много хора, които ме обичат, но все пак това не ме прави по-щастлива. Чувствам се сама сред хората, обградена от някаква невидима бариера, която в представите ми е синя(но това не е важно). Не знам как да я пробия и май не се е намерил още човекът, който да я разруши. И аз ще си остана тъжна и неразбрана от света. Ще се смея без желание, ще се усмихвам горчиво и ще чакам. Ще чакам чудото, което ще ме спаси от тази необяснима тъга. Не зная колко време ще отнеме, нито зная дали някога ще се почувствам отново щастлива. Но хората казват, че надеждата умирала последна. И аз им вярвам, защото иначе ще трябва да приема истината, че няма да усетя красотата на света и няма да почувствам топлината на слънцето по раменете си. В моя свят всичко е повяхнало, всичко е студено, а не искам да е така. Но какво мога да сторя? Аз съм сама в царството на тъгата.

Диляна

Бях обещала на сестра си да публикувам едно-две стихчета, които посветих на нея преди време. Бях ги изгубила но вчера ги намерих и сега ще ви предоставя възможността да им се насладите и вие.

Диляна

Тя няма ни луничка
и е още ученичка.
С ботуши натъкмена,
ходи горда, устремена.
В това училище и пак, и пак
тя ходи и с червило, с лак
и е станала мадама
моята сестра Диляна.
Нищо, че не даде тя почерпка,
за бъдещето свое на банкерка.

А сега и второто:)

Диляна и макроикономиката

1.Нея макроикономиката я тормози,
стъпва тя с краченца тихи, боси,
покрай учителката зла,
на Пеги Бънди двойничка.

2.”Йевтино” слуша тя да се повтаря
всеки ден, това е болка стара,
за която има само един лек,
бягство с вертолет.

3.Но макроикономиката по пети я следва
и надежда няма, че „Бюджета”,
на мира детето малко ще остави.
НО СТИГА!

Нужна е борба, да стъпчеш
таз макроикономика с крака.
И смело ти да кажеш,
че тоз предмет е маловажен.

Малко разяснение.Въпреки че едва ли има някой, който да не знае коя е Пеги Бънди все пак ще обясня. Така се казва една мързелива героиня с бухнала коса от сериала „Женени с деца”.

Наръчник за начинаещия Бай Ганьо

Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си новия „Наръчник за начинаещия Бай Ганьо”. Сигурно се чудиш кому е притрябвало такова помагало. Нали във всеки от нас се крие частица от Бай Ганьо? Съгласни сме с теб, но ако искаш да бъдеш един съвременен Бай Ганьо, ще откриеш, че в днешно време това не е лесно.
Всеки може да бъде нахален простак със самочувствие без покритие, но не всеки би могъл печели от това, ако не знае как да манипулира хората. Точно в това е трудността. Днес всички са станали недоверчиви и подозрителни. Ти трябва да знаеш как да подходиш към „жертвите” си. На това може да те научи само нашият нов наръчник.
Байганьовщината се е превърнала в истинско изкуство и професия за голяма част от хората. Както всеки занаят и той има своите тънкости. Вече споменахме, че трябва да можеш, драги читателю, да манипулираш. Ти сам знаеш, че всеки си има слабости, използвай ги. Ние ще те научим как.
Като за начало, трябва да си образован, да владееш няколко чужди езика и да изглеждаш добре. Това е най-лесният начин да спечелиш доверието и уважението на околните. Действай прикрито и не разкривай изцяло плановете си дори пред приятели. Като един истински Бай Ганьо трябва да се възползваш от всеки сгоден случай за лесна печалба, но се пази да не те измамят. Ако все пак това се случи, излъжи, че си бил наясно със ситуацията през цялото време и при първия удобен случай си отмъсти. Съветваме те после да прехвърлиш вината на другиму. Не трябва да свързват името ти със съмнителни дейности. По възможност винаги се съгласявай със силните за деня, дори когато не са прави. Не забравяй, че човек без достойнство е по-добре от човек с празни джобове.
По пътя си към усвояване на байганьовщината, ще те нарекат с различни имена, на които ти не обръщай внимание. Не позволявай нищо да те разсее от целта. Щом успееш да постигнеш желаното, значи си един упорит и решителен човек, независимо какво казват завистниците. Съветваме те да се стремиш към политиката, въпреки че там вече има доста по-опитни от теб байганьовци. Ти не се притеснявай, а се учи от тях. В случай, че те обявят за корумпиран, ти отговори „Тази земя е на всички, аз просто взимам това, което ми се полага”.
Уважаеми читателю, щом изпълниш всичките ни указания и съвети, ти ще станеш един завършен Бай Ганьо. Нашият последен призив към теб е да се гордееш със себе си, защото никой друг няма да го направи.