Разтопени, слънчеви лъчи,
на капки по стени се стичат.
Но не!
Стените – твоите очи
и студ от тях наднича.
И лъчите-моите сълзи,
що твойта тъмнина привлича.
Дали ще мракът светлината претопи
или обратното ще стане-ти кажи!
Защото ти държиш в ръка,
ключа към твоя мрак и мойта светлина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар