Буря

Ти каза, че съм сладка-но не съм.
Ти каза, че съм мила-но сгреши.
Ти виждаш ангел-стихия виждам аз.
Ослушай се, зад лицето нежно погледни.
Косите-рече-разтопено, меко злато,
но отрече бурний вятър в тях.
От устни сладки ти отпи,
но отрова в тях така и не откри.
А очите? Помниш ли ги тях?
Ти каза-слънцето в тях блести.
Тогава и разсмях се аз,
слънце?! Я пак ги погледни!
Буреносни облаци не виждаш ли?
И погледът гърми-не забелязваш ли?
Аз зная-обичта от теб струи,
но за сълзите мои-дъжд-сляп си ти!
И докато щастлив си ти,
в душата моя-бурята трещти!