Онзи ден реших да си използвам творческите”умения” и да си премахна по този начин гадното настроение. Вдъхнови ме една рисунка на сестра ми, която може да публикувам и без нейното знание :). Който е чел Тери Пратчет, може би ще се сети за това плъхче. А ето и самото произведение(да не се чете от хора, които искат да останат интелигентни, защото глупостите ми понякога са заразни и могат да навредят на здравия разум):
Ода за карамелизираното плъхче
О, плъхче в карамел потопено!
Ти си малко сладко вдъхновение,
за червата хорски угощение.
Щом с кетчуп те полея аз,
изпадам мигом в екстаз.
От твоите мустачки крехки,
капят капки великолепни,
забучен си на клечка ти,
опашката ти се ветрее раз, два, три.
По панаири селски те показват,
децата хорски теб си набелязват,
да те хапнат наведнъж,
че си сладък залък същ.
Ти внасяш настроение
в сивото ни ежедневие,
с тебе всичко е красиво,
сладко плъхче мило!
2 коментара:
На това му се вика дарба за писане. Можеш да си изкарваш хляба, като правиш реклами (;
Обмисляла съм го. Ако не стане нищо друго от мен, ще пробвам да стана писател. Ех, госпожата ми по литература ще е толкова щастлива.
Публикуване на коментар