Вече е 2008г.

Смятам да си използвам свободното време(не че имам такова) за писане в този занемарен блог. Може да се каже, че това ми е новогодишното обещание. :) И ще се постаря да го спазя, като започна да публикувам още сега.

„Уки- разказвача на приказки”

-Ана,идвай!Тръгваме!
Това беше строгия и нетърпящ възражения глас на баща ми.Щеше ми се той да ме разбира по-добре.Ако това беше така,щеше да знае защо съм се скрила в гардероба.
-Спри да й викаш!-чу се спокойния глас на мама.-Така само ще я изплашиш още повече.Знаеш,че Ана не обича да ходи на кино,когато трябва да гледа фантастика.
-Но това е глупаво.Тези филми са измислени.Тя трябва да превъзмогне този страх!
-Да ти припомня ли,че когато ти беше в гимназията се страхуваше от котки!-отговори му закачливо мама.
-Това няма нищо общо!Котките си бяха истински,а извънземни няма!Ана,идвай!Ще тръгваме!
За съжаление беше крайно време да изляза и да се изправя пред родителите си и…извънземните.
-Мамо,татко,съжалявам,но аз май няма да мога да дойда с вас на кино.Малко ме боли гърлото и ми се вие свят.-Това, естествено, не беше така,но когато едва на десет години,мнението ти рядко се зачита.Затова реших да приложа това безотказно, но универсално извинение.Това беше единствения начин да си остана у дома.
-Е, щом е така ще си останеш в леглото!-каза мама и ме погледна.От този поглед разбрах,че не съм могла да я заблудя.Тя, естествено, се беше досетила,че болното ми гърло,всъщност си е напълно здраво.За мое щастие тя прояви сътрадание и убеди татко да остана у дома.
Тъй като си останах сама вкъщи, реших да вечерям по-късно от обикновено.След това играх на компютъра на брат ми, който беше на летен лагер.Това не продължи много дълго, защото токът спря.Вече не можех да правя нищо и затова взех мъдрото решение да си легна.
През лятото в стаята ми е много горещо, затова прозорецът стои винаги отворен.Много е приятно да си лежиш и да усещаш полъха на вятъра, който си играе с пердетата.Това винаги ме е приспивало.
Някъде, много късно през нощта, когато мама и татко вече отдавна се бяха върнали, се събудих.Това само по себе си беше странно, защото аз никога не се будя през нощта.Когато отворих очи, видях някаква бледа, червеникава светлина, която изпълваше цялата ми стая.Наистина не знаех какво става, не знаех дори дали това е сън или реалност, докато не чух нечий глас, който идваше от другия край на стаята.
-Не се плаши!Няма да ти сторя нищо лошо!Просто обърках планетата.
-Ти, кой си?-успях да кажа аз.Но това, беше очевидно.Пред мен стоеше едно извънземно.То не беше много голямо.Всъщност приличаше на човек, но излъчваше светлината, която бях видяла по стените.
Извънземното се приближи към леглото ми и отново заговори:
-Аз се казвам Уки!Идвам от планетата Елиос.Тя е толкова далече, че вие не мжете да я видите, дори и с най-мощния си телескоп.
-А, къде е твоя космически кораб?-попитах аз малко по-смело.
-Нямам такъв.Жителите от планетата Елиос могат да се телепортират.Това е много трудно и се позволява само на тези, които са получили разрешение от Великия съвет.
-Защо си искал да се телепортираш точно тук?
-Изобщо не исках!Просто обърках планетите.Трябваше да стигна до планетата Зея, но съм й объркал името и сега се озовах тук.-каза тъжно Уки.Той премълча една от особеностите на неговия народ, а именно тази, че може да усеща чувствата на другите.Още щом влезе в стаята или по-точно се телепортира в нея, Уки разбра, че това земно дете се страхува от него.Затова реши да й разкаже една приказка.Надяваше се така момичето да забрави страха си.
-Знаеш ли нещо за планетата Зея?-попита ме Уки.
-Не, никога не съм чувала за тази планета и не зная нищо за нея.-отговорих малко стреснато аз.
И така приказката на Уки започна.
-Това е най-старата планета във Вселената.Никой още не е успял да определи възрастта й.За нея се носят всякакви легенди.В самото начало, на Зея живеели два народа, които никога не се срещали.Народите се казвали Беоли и Пелели.Беолите живеели на повърхността на планетата, а Пелелите-дълбоко в недрата на Зея.Двата народа живеели щастливи далече един от друг.Земите на Беолите били осветявани от четири слънца.На повърхността растели всякакви видове растения.Имало много различни животни.За съжаление повечето видове вече са изчезнали.Всички живеели щастливо.Беолите живеели в дървени колиби, които украсявали с цветя.Техният живот бил истински рай.От друга страна Пелелите обитавали недрата на планетата.Там нямало много растения и животни, но Пелелите били доволни от това, което притежават.Те живеели в светли и топли пещери, които били направени от кристали.Тези кристали имали меко и топло сияние, което поддържало Пелелите живи.Двата народа живеели щастливо и никой не подозирал за съществуването на другия.
Имало един млад и много любопитен Пелел.Той не се примирявал с отговорите на Мъдрите, когато ги питал дали знаят за съществуването и на някой друг народ.Мъдрите винаги му казвали, че няма други освен Пелелите, но Алай (така се казвал той) никога не им повярвал.Затова, когато станал на двадесет години, той започнал да изследва всички пещери.За съжаление не открил нищо, но не се отчаял и започнал своето търсене отново, но този път в книгите на Мъдрите.В една от тях намерил някаква карта, която показвала пътя до така наречената Златна пещера.Алай разпитал Мъдрите за тази пещера и те му отговорили, че тя не се осветявала от кристали, а от нещо друго, което никой не знаел какво е.Алай искал да чуе само този отговор.Той разбрал, че това е неговия шанс да докаже, че не са единственият народ.Той смело поел на път като следвал картата си.Най-накрая след няколко седмици той стигнал до Златната пещера.Тя била огромна, но само част от нея била осветена.Причината била, че входът на пещерата бил затрупан с камъни.Това не могло да спре Алай, той започнал да мести камъните и когато най-накрая свършил, Златната пещера греела в пълния си блясък.Но Алай повече не й обръщал внимание. Погледът му бил прикован от света отвъд нея.Очите му били заслепени от силната светлина, а лекия ветрец галил лицето му.Изведнъж той ведял едно прекрасно същество.Това била Кайра, която принадлежала на народа на Беолите.Алай се уплашил от нея, но когато тя му се усмихнала, той забравил за страха си.Щом се приближил към нея, на гърба му израстнали криле.Той не се учудил, защото знаел, че това се случва само на влюбените Пелели.Но се изумил, когато видял, как и на Кайра й израстват криле.Тя също била влюбена.Въпреки че двамата били толкова различни, чувствата им били еднакви.Алай бил много щастлив.Той не само доказал, че съществува и друг народ, но и се влюбил.След време успял да убеди и останалите Пелели да излязат на повърхността и да живея с Беолите.Така двата народа се слели в един и заедно се грижили за своята планета.
Приказката свърши, а аз слушах като омагьосана.Не се сещах какво да кажа, затова успях само тихо да прошепна:
-Вече не ме е страх!
-Радвам се да го чуя!-каза ми усмихнато Уки.
След това ми подаде нещо в ръката.
-Това е кристал от пещерите на Зея.Така ще знаеш, че тази планета наистина съществува и винаги ще помниш моята приказка.
-Благодаря!-промълвих отново аз.Кристалът сияше в ръката ми и осветяваше стаята ми заедно с бледочервеното сияние, което идваше от Уки.
-Запомни!Това, че нещо е различно не означава, че е страшно.Никога не се страхувай от неизвестното.
Тъкмо се готвех да кажа нещо, когато по коридора се чуха стъпките на мама и на татко.Беше се съмнало и Уки трябваше да се телепортира обратно на Зея.
-Не забравяй какво ти казах!Довиждане!
-Довиждане, Уки!-казах аз и изведнъж Уки изчезна, а заедно с него и бледочервената светлина.
Без нея в стаята ми стана доста по-тъмно, но аз все още имах кристала.Знаех, че никога нямаше да забравя тази нощ и знаех също, че никога повече няма да ме е страх от неизвестното.

Ода за карамелизираното плъхче

Онзи ден реших да си използвам творческите”умения” и да си премахна по този начин гадното настроение. Вдъхнови ме една рисунка на сестра ми, която може да публикувам и без нейното знание :). Който е чел Тери Пратчет, може би ще се сети за това плъхче. А ето и самото произведение(да не се чете от хора, които искат да останат интелигентни, защото глупостите ми понякога са заразни и могат да навредят на здравия разум):

Ода за карамелизираното плъхче

О, плъхче в карамел потопено!

Ти си малко сладко вдъхновение,
за червата хорски угощение.
Щом с кетчуп те полея аз,
изпадам мигом в екстаз.

От твоите мустачки крехки,
капят капки великолепни,
забучен си на клечка ти,
опашката ти се ветрее раз, два, три.

По панаири селски те показват,
децата хорски теб си набелязват,
да те хапнат наведнъж,
че си сладък залък същ.

Ти внасяш настроение
в сивото ни ежедневие,
с тебе всичко е красиво,
сладко плъхче мило!

Бъфи убийцата на вампири

Някои от вас може и да са чували за сериала, други пък не са. Дават го по Foxlife всяка сряда от 22ч. Разказва се за едно момиче(изиграно от Сара Мишел Гелар), което с приятелите си се бори срещу всякакви гадни вампири и демони. Сериалът няма да ви доведе до някакви големи истини за живота, но пък е приятен за разтоварване. И по-важното там играе Дейвид Бореаназ.

100-те най-велики песни на България

В края на декември БГ Радио стартира излъчването на 500-те „Най-велики песни на България за всички времена”. Слушателите гласуваха за тях от 15 ноември до 22 декември в интернет-страницата на БГ Радио.

1. "Моя страна" - Емил Димитров2. "Клетва" - Кирил Маричков 3. "След 10 години" - ФСБ 4. "Осъдени души" - Лили Иванова 5. "Светът е за двама" - Орлин Горанов 6. "Да те жадувам" - Сигнал 7. "Двама" - Мария Нейкова 8. "Адаптация" - Васил Найденов 9. "Спасение" - Б.Т.Р. 10. "Бяла тишина" - Георги Минчев 11. "Една българска роза" - Паша Христова 12. "Среща" - Щурците 13. "Черната овца" - Ахат 14. "Богатство" - Тангра 15. "Големият кораб" - Силвия Кацарова 16. "Душа" - Диана Експрес 17. "Здравей, как си приятелю" - Тоника 18. "Кукла" - Атлас 19. "Давам всичко за теб" - Графа 20. "Сбогом, моя любов" - Васил Найденов 21. "Стари мой приятелю" - Лили Иванова 22. "Минаваш през мен" - Каризма 23. "Ако си дал" - Емил Димитров 24. "Сбогом" - Сигнал 25. "Две следи" - Щурците 26. "Елмаз и стъкло" - Б.Т.Р. 27. "Ако има рай" - Графа 28. "Ветрове" - Лили Иванова 29. "Огън от любов" - Васил Найденов и Силвия Кацарова 30. "Високо" - ФСБ 31. "Колко ми липсваш" - Каризма 32. "Не остарявай, любов" - Михаил Белчев 33. "Искам те" - Графа 34. "Може би" - Сигнал 35. "Детелини" - Лили Иванова 36. "След края на света" - Васил Найденов 37. "Вярвам в теб" - Киора 38. "Уморени крила" - Дони и Момчил 39. "Топъл дъжд" - Силвия Кацарова 40. "Телефонна любов" - Васил Найденов41. "Цвете от луната" - Б.Т.Р. 42. "Аз и ти" - Д_2 43. "Панаири" - Лили Иванова 44. "Ти ужасно закъсня" - Георги Станчев 45. "Оловният войник" - Тангра 46. "Бягство" - Авеню 47. "Истина" - Милена 48. "Черно и бяло" - Георги Христов 49. "Безсъние" - Чочо Владовски 50. "100 години" - Д_2 51. "Притури се планината" - Стефка Съботинова 52. "Камино" - Лили Иванова 53. "Булевардът" - Михаил Белчев 54. "Тишина" - Васил Найденов 55. "Хамлет" - Щурците 56. "Детство мое" - Студио В 57. "Наследство" - Диана Експрес 58. "Ден след ден" - Подуене Блус Бенд 59. "Любовта, без която не можем" - Тангра 60. "Да е влюбен този свят" - Камелия Тодорова 61. "Малкият принц" - Дони и Момчил 62. "По първи петли" - Васил Найденов 63. "Ледено момиче" - Д_2 64. "Блус за двама" - Диана Експрес 65. "Ти сън ли си" - Лили Иванова 66. "Миг от приказка" - Фанданго 67. "Ще избягам ли от теб" - Каризма 68. "Жулиета" - Тангра 69. "Вълшебен цвят" - Щурците 70. "Хора и улици" - Мими Иванова и Борис Годжунов 71. "Синева" - Васил Найденов 72. "Писмо до мама" - Емил Димитров 73. "Крадена любов" - Графа и Мария Илиева 74. "Без теб" - Сантра 75. "Един неразделен клас" - Тоника 76. "Утре" - Диана Експрес 77. "Шоколад" - Остава 78. "Рок в минало време" - Щурците 79. "Прошепнати мечти" - Камелия Тодорова 80. "Миг като вечност" - Тодор Върбанов 81. "Излел е Дельо Хайдутин" - Валя Балканска 82. "Младостта си отива" - Михаил Белчев 83. "Липсваш ми" - Сигнал 84. "Обичам те до тук" - ФСБ 85. "Рискувам да те имам" - Каризма 86. "Облаче ле бяло" - Дони и Момчил 87. "Вкусът на времето" - Щурците 88. "Всичко било е насън" - Тони 89. "Море от любов" - Б.Т.Р. 90. "Обичам те" - Силвия Кацарова 91. "Нашият град" - Тангра 92. "Нека бъде светлина" - Подуене Блус Бенд 93. "Изповед" - Йорданка Христова 94. "Устрем" - Маргарита Хранова 95. "Обсебен" - Стенли 96. "Ти" - Нина Николина 97. "Мой свят" - Сленг 98. "Моля се" - Васил Найденов и Силвия Кацарова 99. "Непознати улици" - Мери Бойс Бенд 100. "20-ти век" - Щурците

Най-сетне!

Както се вижда не съм писала в този блог досега. Не, че нямаше какво да се пише, ама като не мога да влезя в него. Та сега не знам каква магия стана, ама успях (очаквам аплодисментите ви :). И сега ще публикувам някои мисли, които все още не съм затрила някъде.



„Справедливостта е сляпа.“ Несъмнено. Но освен това е глухоняма и има дървен крак."-Абсолютната истина, която се доказва всеки ден в училище.



„Винаги печеля освен когато губя,но това не се брои!”-Няма нужда от коментар.



„Жената не тича след мъжа, защото кой е виждал капан да тича след мишка.”:)



„Ние, можещите, водени от незнаещите,вършим невъзможното за кефа на неблагодарните.И сме направили толкова много с толкова малко,за толкова дълго време, че вече сме квалифицирани да правим всичко от нищо."-Това вече си е класика.



Следващата ми е любима(не се обиждайте момчета)

„Скучно ми е!”- каза Ева на Господ!„Ева,като твой създател те познавамизключително добре и знам от какво имаш нужда!!!”-каза Господ на Ева-„Трябва ти нещо силно физическии слабо психически,нещо егоцентрично,егоистично и самовлюбено!Ева се усмихна и се поклони пред Великия Творец!„То ще се нарича „мъж”,ще носи името Адами за да отговаря на описаниетоще му кажем че е създаден първи!!!”-каза Господ на Ева:))

Здрасти!!!

Това е моят блог. Тук ще пиша, когато имам време, т.е. много рядко. Темите ще са различни според настроението ми. Ами, това е всичко за сега :) .